Георг Фридрих Хендел
(1685-1759)
- Георг Фридрих Хендел – снимка Уикипедия
Георг Фридрих Хендел (Georg Friedrich Handel) е немски композитор от бароковата епоха, водещ в оперните композиции, ораториите и кончертите гроси. Считан е за един от най-значимите музиканти не само на барока, но и в цялата история на музиката. Стилът му е повлиян от бароковата музика, но по-специално от италианската школа на Алесандро Скалати и Корели, както и от френската музикална школа, и от англичанина Хенри Пърсел. Творческата му работа оказва решаващо влияние върху всички негови съвременници и върху по-късните поколения, по-специално върху майсторите на виенския класицизъм – Хайдн, Моцарт и Бетовен, както и върху Бах и Доменико Скарлати.
Роден е на 23 февруари 1685 година в Хале, Саксония, в семейство от средната класа. Син е на Георг Хендел и Доротея Хендел. При неговото раждане баща му е 63-годишен. Той е известен придворен бръснар-хирург. Според първия биограф на Хендел, като малък той изпитвал толкова силно влечение към музиката, че въпреки забраната на баща си, свирел тайно нощем, скрит в таванското помещение.
Още в детството си Хендел проявява страст към музиката. Свири на клавесин и на тръбен орган, но колкото се отнася до музиката, среща остро противопоставяне от страна на баща си, който иска синът му да се посвети на закона. Смята се, че получава разрешение да взема уроци по музика след като херцог Йохан Адолф I забелязва талантливото момче, по време на неговото изпълнение на орган в църквата.
Започва обучението си при органиста Фридрих Вилхелм Захов. При него Георг Фридрих Хендел изучава музикална композиция и клавирна техника. Благодарение на своя учител се запознава със съвременните музикални стилове и се научава да ги разграничава. Седемнадесетгодишен постъпва в Университета в Хале, вероятно в Юридическия факултет. Няколко месеца по-късно обаче става органист в местата катедрала и се посвещава повече на музиката, отколкото на закона.
През 1698 година свири за крал Фридрих I и се запознава с композитора Джовани Батиста Бонончини. През 1701 година се среща с Георг Филип Телеман, с когото стават приятели в продължение на около пет десетилетия.
През 1703 година Георг Фридрих Хендел се премества в Хамбург, приемайки мястото на цигулар и клавесинист в оркестъра на операта в града. Запознава с музикантите Йохан Матесон, Кристоф Граупнер и Райнхард Кайзер. Матесон го въвежда в музикалния свят и го представя на аристокрацията и на британския посланик. През 1705 година поставя първите си опери „Алмира“ и „Нерон“, а след тях – „Дафне“ и „Флориндо“.
От 1706 до 1710 година Хендел живее в Италия и представя своите работи в театрите във Флоренция, Рим, Неапол и Венеция. Във Флоренция се запознава с либретиста Антонио Салви и има връзка с певицата Витория Таркини. Запознава се с музикантите Скарлати, Корели и Марчело. Отива в Рим и композира църковна музика, тъй като тогава операта е забранена в Папската държава. Междувременно пише кантати в пасторален стил за кардиналите Пиетро Отобони, Бенедето Памфили и Карло Колона. Две години е гост на принц Франческо Мария Русполи, който го назначава за капелмайстор. За кратък период работи като музикален директор в Хановер.
През 1710 Георг Фридрих Хендел година посещава Лондон. Две години по-късно се установява там за постоянно. Решава да създаде истински оперен театър, който става известен като Кралската музикална академия. През 1720 – 1728 е директор на основаната академия и пише за нея около двадесет произведения. Посвещава дълго време на работата си в Кралската опера в Ковънт Гардън. В Лондон Хендел познава истинската слава и става дворцов композитор на кралското семейство. Създава повече от 40 опери и над 30 оратории, като те отразяват привличането на композитора от драматизма и монументалността.
След като претърпява инсулт и се възстановява, Хендел има сериозни проблеми със зрението. Опериран е от един пътуващ шарлатанин, който използвайки нестерилни инстрменти, го довежда до пълна слепота (1751).
Георг Фридрих Хендел умира на 14 април 1759 година в Лондон. Погребан е в Уестминстърското абатство.